Да те обичам аз престанах,

със нрава си ме ти прекърши

и секна любовта ми свята,

и чувствата ми се затриха...

от теб остана само сянка

на цвете от слана попарено

с кристална ледена роса

без образ ясен и без черти.

Опитах всичко, борих се,

Бях силен, но сам  в борбата.

А ти ме следваше с поглед

лишен от чувства и морал,

с лице, покрито с лед,

изваяно,  красиво и желано.

Борих  се, но с кой незнам,

търсих те, навсякъде, уви...

А теб те нямаше на този свят.

Как бях сътворил този образ

защо и как го бях създал,

от материал какъв те бях измислил?

Кой би ми отговорил?                                             

Кой ще ми помогне?

Никой ,  със сигурност знам.

Защото ти не съществуваш

във никой свят, човешки...

...освен във моя -

така измислен и желан

и само за едно е сътворен

- за обич и любов,

неземна, нереално ненаситна.

Любов , осъдена на безплодие!

Но вечна и безгранична.                                        

Сбогом моя мечта

Сбогом Мила , блян мой

Остани такава , недокосната

От ничий поглед , несъблечена

Бъди вечна и само моя

Сбогом и прости,

Че те обичах

Така неземно.....

Alexveliky 2009