Да те обичам аз престанах,
със нрава си ме ти прекърши
и секна любовта ми свята,
и чувствата ми се затриха...
от теб остана само сянка
на цвете от слана попарено
с кристална ледена роса
без образ ясен и без черти.
Опитах всичко, борих се,
Бях силен, но сам в борбата.
А ти ме следваше с поглед
лишен от чувства и морал,
с лице, покрито с лед,
изваяно, красиво и желано.
Борих се, но с кой незнам,
търсих те, навсякъде, уви...
А теб те нямаше на този свят.
Как бях сътворил този образ
защо и как го бях създал,
от материал какъв те бях измислил?
Кой би ми отговорил?
Кой ще ми помогне?
Никой , със сигурност знам.
Защото ти не съществуваш
във никой свят, човешки...
...освен във моя -
така измислен и желан
и само за едно е сътворен
- за обич и любов,
неземна, нереално ненаситна.
Любов , осъдена на безплодие!
Но вечна и безгранична.
Сбогом моя мечта
Сбогом Мила , блян мой
Остани такава , недокосната
От ничий поглед , несъблечена
Бъди вечна и само моя
Сбогом и прости,
Че те обичах
Така неземно.....
Alexveliky 2009